Японска дюля FIRE DANCE дюля разсад за тинктура и сок СИЛА на витамини

Японската дюля Fire Dance образува нисък, широко разрастващ се храст с височина до 1,5 м и ширина над 1 м. Предлаганият разсад е на 2 години. Сортът съчетава обилен пролетен цъфтеж с ароматни плодове за домашна преработка.

Цъфтеж и плодове

Цъфти обилно от април до май и често повторно през август. Едрите цветове са наситеночервени, с жълти прашници, прости или кичести. Появяват се върху двугодишни и по-стари клонки. Цветните дръжки са много къси и създават впечатлението, че цветовете израстват направо от клонките.

Плодовете узряват през септември. Те са ябълковидни, кръгли или овални, първоначално зелени, а при узряване стават яркожълти, ароматни и сочни. Остават много твърди и имат кисел, тръпчив вкус, затова не са подходящи за директна консумация в суров вид.

Условия за отглеждане

• Местоположение: слънчево или полусенчесто.
• Почва: с неутрална или леко кисела реакция.
• Разстояние при засаждане: 0,5–0,8 м.
• За жив плет: 4 растения на линеен метър.
• Мразоустойчивост: много добра.
• За обилно ежегодно плододаване се препоръчват минимум 2 растения.

Разсадът е добре вкоренен и произхожда от полски разсадник под постоянен надзор на държавната инспекция по растителна защита и семеконтрол. Растенията имат растителен паспорт на ЕС и етикет.

Употреба в кухнята

Плодовете са подходящи за сиропи, сладка, конфитюри, желета, мармалади, компоти, ароматни вина, ликьори и спиртни настойки. Високото съдържание на пектини ги прави подходящи за желирани продукти. Могат да се комбинират с ябълки или арония, да се добавят към сладкиши, а след варене или печене — към месо и дивеч.

За добавка към чай отстранете семенната част, нарежете плода на резени или кубчета и го посипете със захар в буркан. След няколко дни може да се добавя към чая вместо лимон. За сладко и конфитюр плодовете се варят със захар. От тях се приготвя и настойка от японска дюля, която се различава от настойката от обикновена дюля.

Състав на плодовете

Плодовете съдържат пектини, витамини C, B1 и B2, органични киселини, багрилни вещества, минерални соли, танини и етерично масло. Съдържанието на захари достига до 15%. Посочено е седем пъти по-високо съдържание на витамин C спрямо лимона, както и свойство на растението да не натрупва тежки метали.

Сред микроелементите са желязо, мед, бор, никел, титан, алуминий и манган. Органичните киселини включват ябълчна, винена, янтарна, лимонена, хининова, хлорогенова, кафеена и фумарова киселина. Плодовете съдържат още флавоноиди, кверцетин, антоциани и каротеноиди.

Семена и традиционна употреба

Семената съдържат около 20% слузни вещества и нитрилозиди, основно амигдалин — цианогенен гликозид. При обработване на плодовете семената се отделят и се изсушават. За приготвяне на добавката за чай семенната част се отстранява.

Плодовете и семената са познати като растителни суровини с обозначения Fructus и Semen Cydoniae. В традиционната употреба в Русия се описва екстракт от пресни плодове при анемия заради съдържанието на желязо, както и плодове с мед и оцет за стимулиране на апетита при храносмилателни смущения. На спиртните настойки традиционно се приписват благоприятно действие върху сърцето, понижаване на кръвното налягане и намаляване на спазмите на чревната гладка мускулатура.

В народната медицина плодовете са използвани заради антибактериалното им действие, а сиропът — при инфекции на гърлото. Слузта от накиснати семена е използвана при възпаления на дихателните пътища, кашлица и стомашни катари. В Закавказието се описва външното ѝ приложение при изгаряния и кожни раздразнения, а в китайската медицина — използване на кората за дезинфекция на трудно зарастващи рани.